Афродита

Афродита е древногръцка богиня на любовта, олицетворение на съвършената женска красота. Майка е на Ерос. Според митологията е родена от морската пяна край остров Кипър, а според друга версия е дъщеря на Зевс и Диона. Атрибутите, около нея са: гълъб, лебед, овен, козел, ябълка, нар, роза и други. Найни спътници са: нимфи, грации, тритони, нереиди и други. При римляните се отъждествява с Венера. Първоначално Афродита е била изобразявана облечена с диадема или було на главата и с цвете или гълъб в ръцете, а през класическата епоха - обикновено гола или полугола.
Кълтът към нея се разпространява по българските земи по време на гръцката колонизация - VII - VI век пр. Хр. Древните траки са почитали като Афродита подобно местно божество, вероятно със здравеносни функции. За това свидетелстват релефът на Тракийския Херос с една забулена жена в светилището при Златна Панега и светилището на трите нимфи и Афродита при село Каснаково. В Тракия са извършвани и "свещенодействия на Афродита", но техния характер не е известен. Намерени са мраморни, глинени и главно малки бронзови статуетки от римската е епоха. Афродита е изобразена и върху ритон от Панагюрското съкровище в сцената "Съдът на Парис".